Ще осигурявам за храна!
Това беше написал Фред Беки на един кашон, подчертавайки типичното за катерача чувство за хумор, знаейки, че има катерачи, търсещи партньор и приятел, равен на тях или по-добър. Забавната снимката е направена от Кори Рич, докато са на гости при приятели в Саут Лейк Тахо. Фред остава в историята, като един от най-колоритните американски катерачи, авантюрист, откривател и алпинист със стотици първи изкачвания на високи върхове в най-отдалечените кътчета на Аляска.
Fred Beckey in Patagonia’s Fall 2004 catalog
Катеренето и алпинизма са основани на приятелство, партньорство, доверие, подкрепа, споделяне на емоции съпътстващи изкачванията, успехи и провали. В началото катерачите са се връзвали през кръста с основното въже и са се осигурявали през рамо. С появата на седалките и първите карабинери, осигуряването е ставало посредством протриващ възел (полустреме). Първото устройство за осигуряване е патентовано през 1970 г., почти два века след първото изкачване на връх Монблан (8 август 1786). Представлява метална пластина (штихт) с прорез за въжето и въжена примка за закрепване на устройството към седалката. Следват осмицата и тръбната пластина, които създават повече повърхност за преминаване на въжето и увеличават контрола върху него. Блокиращото съоръжение гри-гри се появява през 1991 г.
В началото на 20 век започва разработването и пускането на първите автоматични системи за осигуряване. Те бързо набират популярност, защото са безопасни и ефективни, увеличават времето за самостоятелна тренировка, елиминират необходимостта от партньор и са ненадминат инструмент за обучение. Осигуряват със средна скорост от 61 см в секунда, което ги прави подходящи за всички видове катерене в зала и състезания. Логично възниква желанието да се комбинират възможностите за водене с концепцията за автоматично осигуряване. Разработването на тези устройства през 2016 г. е определено от списание Climbing като „промяна на играта “.
Става дума за деликатния баланс между осигуровчик или аутобилей. Аз все си мисля, че човек доникъде не може да стигне в катеренето, ако няма до себе си добър осигуровчик. Добрият осигуровчик трябва е катерач, ако може от по-добрите, да те пази, да му пука за теб, да тъгува когато нещо пречи да катерите заедно, да потреперва, когато се страхуваш, да не те изпуска от поглед, да напряга сетивата си и да предчувства всяко твое не помислено желание. Да те окуражава, подкрепя, да ти дава жокери когато флашваш, и да стиска зъби, когато онсайтваш. Да разпознава нюансите на интонацията ти, да борави с инвентара и да владее всички познати на този свят технически похвати за събиране и накачване на маршрут. Да осигурява еднакво добре и с единично, и с двойно въже. Да е търпелив, весел, предан, обичащ и щастливуркащ си човек, който се радва на твоите изкачвания. Да се съобразява с теб и да осигурява само и единствено теб.
Автоматичните системи за осигуряване при водене, притежават всички свързани с безопасността функции дори при пълно прекъсване на захранването. Имат възможност да „четат движенията на въжето“ и да разпознават действията на катерача. Подаването и обирането на въжето се управляват от софтуер, който гарантира безопасност и комфорт или с други думи казано „Обещава ти меко падане“.
Някъде в бъдещето, системите за автоматично осигуряване са отживелица. Роботи ни връзват и развързват осмицата, или поне проверяват дали е правилно направена и подредена , мръщят се, когато седалката ни е свлечена на ханша като дънки с ниска талия, и ни осигуряват предано и безрезервно. Възможността да заредиш данни за конкретен маршрут, той да се визуализира и системата да ни диктува поредицата от движения отдавна не е екстра. Онова странно чувство на несигурност, породено от съмнения в ангажираността на осигуровчика отдавна е забравено- дали той бди на мен, или люпи семки на площадката. Хората катерят до преклонна възраст, защото от здравната каса (на всички пенсионери) им раздават персонализирани екзо-скелети, крайници, пръсти и т.н.
Но дали роботите, автоматичните системи, могат напълно да заличат нуждата от осигуровчик? Какъв ще е смисълът от катеренето, ако се загуби онова доверие и привързаност, приятелството в свръзката, тръпката и чувството на удовлетворение, че сте стигнали до върха заедно? Роботът никога няма да те подкрепя на пасажа, или пък да те черпи бира по случай минаването на така жадувания маршрут, а дори и да го прави, няма да е същото.
Статията има за цел да помогне да се осмислят качествата на перфектният осигуровчик.
Източник: Traditional Mountaineering
